Безмълвно поседя и без да каже,
защо тъга в сърцето ; гори;,
разсърди се по повод маловажен,
нощтта и си отиде призори.
Такава си е - горда, саможива,
на мен прилича. Кротката луна,
покорно от очите ми се скрива,
денят нехайно свива рамена.
Той бърза. А очите му – невинни,
ни сянка в тях от нощната тъма.
В сърцето крие хиляди причини,
нощта да бъде тъжна и сама.
В съня си нощна птица ли изписка,
или сънят ми тихо изскимтя?
Та денем от тревата съм по-ниска,
а нощем пак съм себе си. Летя.
Издигам се към другите планети,
самата аз сияя в порив тих...
А сутрин до възглавето ми свети,
със съ;лзи от нощта написан стих.
А сутрин до възглавето ми свети
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124022306437
Свидетельство о публикации №124022306437
Рецензии