Знам – и зла и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно – сърцето ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене лети и катери,
всички кози пътеки, издран, като мене от сипея,
нажежени до бяло жигосват душата химери...
Казва: — Тъмно е, знам. Ти ръката ми само напипай я.
И макар, че вървим уж все заедно, пак ни разделят,
кръстопътните вени преплели житейските ручеи.
Но се търсим и зная – ще бъде април (и неделя),
и ще падне звезда пожелала любов да се случи... И...
И...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124040605769
Свидетельство о публикации №124040605769
Рецензии