Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала,
подгизнал славей и луната бледа.
Мъглата спуска дрипи, а спектакъла,
дори на мен нощес не ми се гледа.
Но знам все някога ще дойде бялото
и топло утро, ще цъфтят липите...
Най-тъмно е пред края и началото,
или когато никога не спите...
Най-тъмно е пред края и началото
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124050306964
Свидетельство о публикации №124050306964
Рецензии